|
Хламидии Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Gr(-) бактерии, с изразен тропизъм към епителните клетки на лигавиците. Към рода Chlamidia принадлежат 4 вида: C.trachomatis, C.psittaci, C.pneumoniae, C.pecorum Първите 3 вида, имат важна роля в човешката патология. Съответно: видовете хламидии и заболяванията, които причиняват са: C.trachomatis Серотип А,В,Ва,С - очи: трахома Серотип Д,Е,F,G,H,I,J,K - урогенитален тракт: уретрити, цервицити, ендометрити, салпингити, бартолинити, проктити и др. - очи: конюнктивити с включвания, вкл. у новородени - БД : пневмония в новородени и кърмачета Серотип L:1,L:2,L:3 - гениталии: Lymphogranuloma inguinale (venereum) C.psittaci 2 серотипа - БД : орнитоза C.pneumoniae 1 серотип - БД : интерстициална пневмония NB! До 80% от гениталните инфекции при жените и до 25% при мъжете протичат асимптомно, но тези индивиди са опасни като източник на инфекцията. NB! От клиничната практика се знае, че C.trachomatis-инфекцията много често засяга горния етаж от половата с-ма у жените (ендометрит, параметрит, салпингит, оофорит, възпаление на тазовата съединителна тъкан), поради което играе важна роля за възникване на безплодието. Успоредно с това важно е наличието на асимптомни, атипични и неразпознати форми на протичане на инфекцията, които се демонстрират направо с настъпили усложнения! По тези причини скрининговите изследвания на млади жени със или без гинекологична симптоматика за откриване на хламидийна инфекция имат оправдание, колкото и скъпо да струват лабораторните изследвания. Чрез тях се осигурява ранна етиологична диагноза и целенасочено лечение. Прилагани в лабораторията тестове за диагноза на хламидийни инфекции: Chlamidia директен тест (ELISA) Доказване на хламидийния Аг в материал взет от болни в зависимост от локализацията на инфекциозния процес (остъргване от конюнктивата и склерата, конюнктивален секрет, материал от ендоцервикса, простатен секрет, уретрален секрет и т.н.). Серологична диагноза на C.trachomatis инфекциите (ELISA) Най-подходящ момент за вземане на проба е хламидийната инфекция да е в остра форма или рековалесценция, според клиничното протичане. Тогава се документират високи стойности на антихламидийни Ат в серума: - наличието на Ат от клас IgM (над определени гранични стойности) при липса на Ат от клас IgG говори за най-ранна фаза на имунен отговор (преди да е започнал синтез на Ат от клас IgG или те са в много ниски стойности), присъщ за т. нар. “свежа инфекция”. - наличието на Ат от клас IgM и IgG във високи стойности – говорят за разгърнат имунен отговор (с превключен синтез и на IgG Ат) при “свежа инфекция “. - наличието на високи стойности на IgG при ниски (нормални) стойности на IgM – говорят за значително напреднала инфекция или хронифицирала. NB! Паралелното изследване на IgM и IgG има определено предимство, тъй като хламидийната инфекция може да бъде доказана в най-ранната фаза от нейното развитие само по повишените стойности на IgM, в тази фаза IgG са все още в норма. При напреднала инфекция, когато стойностите на IgM се нормализират, инфекцията се доказва по високите нива на IgG . - при изследване само на IgG (без IgМ), когато получените стойности са гранични (9-11 АЕ) или са около горна граница на нормата, но е налице подозрителна клиника, насочваща към такъв вид инфекция е уместно изследване на IgG в динамика , т.е. втори серум за IgG - 2 седмици след взетия първи. Покачване стойностите на IgG във втория серум е доказателствено за хламидийна инфекция. NB! След преминала хламидийна инфекция (лечение), понижението на стойностите на IgG може да бъде много бавно, възможно е до 1-2 години да персистират IgG над нормалните стойности. Това налага при диагностиката на хламидийната инфекция да се съпоставят данните от клиничната картина, лабораторните изследвания и епидемиологичната ситуация. |